Blink преводите се увеличават неимоверно бързо, а България е в челните редици на новия тренд, стана ясно по време на седмото издание на конференцията за сигурни и достъпни плащания

Най-късно до началото на юли 2027 г. българите ще могат да правят незабавни кредитни преводи в евро като в момента има подготвен законопроект по темата, свързан именно с тези разплащания.

Това съобщи Йосиф Йосифов - съветник на подуправителя на Българската народна банка, който откри седмото издание на конференцията DIGI PAY в София. Финансовото събитие за бързите плащания събра над 300 есперти от банковия и ИТ сектора, за да дискутират бъдещето на разплащанията, европейските регулации, финансовите измами и предизвикателствата пред влизането ни в еврозоната.

Според Йосифов срокът за въвеждане в националното законодателство на промените в Директива 98/26/ЕО (Директива за окончателност на сетълмента) и Директива (ЕС) 2015/2366 (Втора директива за платежните услуги) е 9 април 2025 г. Съгласно изискванията доставчиците на платежни услуги, които се намират в държава членка, използваща друга валута от еврото, там ще започнат да се предлагат незабавни кредитни преводи в евро до 9 януари 2027 г. А услугата за изпращане на незабавни кредитни преводи в евро ще функционира най-късно от 9 юли 2027 г.

"Във връзка с това е подготвен законопроект, с който се предлагат промени в Закона за платежните услуги и платежните системи, чрез който се очаква да се въведат изменения свързани с отпадане на нормативното ограничение за участие на небанкови доставчици на платежни услуги в платежни системи с окончателност на сетълмента, в т.ч. оперирани от централни банки", обясни Йосифов. Според него развитието на платежния пазар у нас и в Европа е движен от новите технологии и подпомаган от европейските регулации, които създават благоприятна среда за конкуренция и иновации в полза на потребителите.

"Мерките, свързани с въвеждане на еврото, подпомагат бързата и ефективна интеграция на финансово-пазарните инфраструктури у нас с тези в еврозоната. Развитието на конкуренция, но и партньорство, между финтех сектора и банките води до появата на множество нови, удобни и сигурни финансови и платежни продукти", подчерта той.

Българският финтех сектор е един от най-динамичните и в него вече има 170 компании с 12 хил. работещи отбеляза председателят на Българската финтех асоциация Валери Вълчев, който също се включи в конференцията. А оборотът на екосистемата достига 2.5 млрд. лв.

По данни на БНБ през първото полугодие на тази година в платежната система на БОРИКА са обработени над 181 млн. платежни операции, извършени чрез АТМ и ПОС терминали като общата им стойност е за 16.09 млн. лв. Това е увеличение спрямо предходната година с 19.1% в броя и с 20.9% в стойност, съобщи Йосифов. Плащанията в платежната система БИСЕРА за първите шест месеца на тази година са 60.7 млн. за общо 223 981.1 млн. лв, което е увеличение от 15% в броя и 72.1% в стойност на годишна база, сочат още данните на банката.

Бурно развитие на blink преводите

Незабавните плащания непрекъснато се покачват у нас като деветте месеца на годината са направени blink преводи за близо 26 млрд. лева. Това обясни по време на конференцията Стоилка Арсова, директор на „Национална картова и платежна схема“ към БОРИКА. Това е 43% годишен ръст, който е в унисон с глобалните тенденции, където незабавните плащания растат с 42.2 на сто. Основните пазари за blink плащания в света в момента са новоразвиващите се икономики като Индия, Бразилия , Индонезия, а в Европа най-бурно се развива пазарът на незабавните плащания в Нидерландия. В момента лимитът на blink преводите у нас е 30 хиляди лева и те се извършват изключително бързо – за около 10 секунди, обясни тя. Има тенденция blink лимитите да се повишават и това скоро ще се случи, прогнозира Арсова.

Тя припомни, че очакванията на клиентите се увеличават и хората винаги очакват нещо по- добро, като ефектът „уау“. На сцената на DIGI PAY бе показано колко бързо реално може да бъде направен един превод с AI гласов асистент на банка. До края на годината услугата blink p2p е без такси от банките, част от схемата за незабавни плащания, но при условие, че преводите са до 100 лв.

Реално за въвеждане на дигиталното евро може да говорим след 5 години

Новата директива на Европейския съюз относно платежните услуги (позната като PSD3) има три основни цели - иновации, конкуренция и сигурност, като преговорите по пакета все още продължават. Това заяви директорът в Главна дирекция "Финансова стабилност, финансови услуги и капиталови пазари" към ЕК Ерик Дюколумбие. България е все още една от европейските държави, в които кешовите разплащания са 63-65% от всички.

"Плащанията еволюират и ще продължат да се променят в следващите години и това налага директивата на Европейския съюз (ЕС) за платежните услуги да бъде преразгледана. В Брюксел се опитваме да следим тази еволюция и да я регулираме", посочи той.  Експертът припомни, че още преди години ЕС предложи регламента за незабавни плащания, като могат да се правят преводи в евро в рамките на 10 секунди в държава от ЕС и ЕИП, защото вече е била осъзната необходимостта за този вид плащания. По думите му последните пет години политиката в сферата на плащанията се развива в посока плащане „сметка в сметка“.

Една от големите промени, които се очакват от бизнеса, е създаване на законодателство за т.нар. дигитално евро. В момента ЕК преговаря със Съвета на ЕС и европейския парламент за първоначална рамка за дигитално евро като по думите Дюкуломбие стоят много въпроси, които не са технически, а политически. Неговото очакване е в период до около една година да има първоначална правна рамка за дигиталното евро, по която след това предстоят преговори, гласуване и съответни процедури по въвеждането й. Но въвеждането на дигитално евро едва ли ще се случи в близките пет години, коментира експертът.

На европейско ниво се разглеждат и редица промени, свързани с подобряване сигурността на плащанията, което беше и втората голяма тема на конференцията тази година.

Финансовите измами засягат все повече бизнеса

Компаниите губят над 5% от оборота си заради измами всяка година. Това стана ясно от доклад на Асоциацията на сертифицираните експерти по измами (ACFE), чийто данни бяха представени на DIGI PAY 2024 от Кристала Казара, вицепрезидент и директор по обученията в Асоциацията. Проучването бе представено за първи път пред българска публика като разглежда 1921 реални случая на измами в повече от 130 държави. Седем от тези финансови измами са в България.

Казара изтъкна, че загубите на компаниите от измами годишно възлизат на над 3,1 млрд долара. Случаите на измами се делят на три основни вида:- присвояване, корупция и злоупотреби с финансови отчети. Изпирането на пари и корупцията в Източна Европа са сред най-сериозните проблеми, с които се сблъсква финансовият сектор, категорична бе Казара. В нашия регион 71 на сто от случаите на финансови измами са свързани с корупция, констатират

от ACFE. Над половината от сигналите за измами се подават от служители на компаниите и ако служителите са обучени как да действат при измами, това би предотвратило голяма част от случаите на загуба на пари, добави Казара.

Фишинг атаките стават все повече през мобилни телефони

Опасностите при разплащанията в интернет еволюират изключително бързо и вече не са само съобщения в e-mail пощата. Все повече измами стават чрез използването на смартфони. Това коментира по време на конференцията и Светлин Лазаров, ръководител на отдел „Дигитални анализи и киберразузнаване“ в ГДБОП. Той даде няколко примера от последните години как огромни суми пари са били присвоени от български фирми, само чрез подмяна на IBAN номера на банковата сметка.

След пандемията от COVID 19 стана ясно, че не отделни хакери, а цели корпорации анализират нашето поведение в интернет и така те конструират кибер атаката си, обясни Лазаров. Според него тук вече трябва да говорим за киберсигурността на всеки един човек, не само на отделните фирми. И всички трябва да са изключително внимателни при получаването на съобщения и фактури и промяна на сметка от компании, с които работят.

В социалните мрежи също е пълно с различни измами, като все повече навлиза в употреба и изкуствения интелект. Това прави още по-трудно откриването на измамата от обикновения човек или фирма. Отделно в България се подготвяме и за приемането на еврото, което е още една предпоставка за нови измами в интернет пространството.

Според Радослав Димитров, директор на дирекция „Картов бизнес“ на БОРИКА са нужни холистични решения и унифициран подход за защита при картовите разплащания и blink преводите на фирмите. От компанията IBS пък припомниха колко важно е развитието на поведенческата биометрия, ролята на тестването в реална среда, мониторинга и бързата превенция на измамите.

AI в подкрепа на банките при точно обработване на данните

Според Горан Ангелов, изпълнителен директор на IBS България, по отношение на защитата е нужен не общ подход, а индивидуален профил на потребителите с решения, специално за тях. В момента в dark web има подготвени цели фишинг сайтове, абсолютно копие на тези на българските банки, а злонамерени хора могат да се сдобият с тях срещу скромни суми.

Ангелов добави, че ролята на изкуствения интелект става огромна и той се използва умело и от недоброжелатели. Затова от изключително значение са данните, с които се работи и тяхното качество, за да се подобряват моделите в реална среда. Важно е да се отделят 4-5 месеца за маркиране на измамите, за да се анализират, за да може да се улесни работата и на самите служите в отделите по измами, подчерта Ангелов. За финал според него най-доброто решение срещу загубата на средства е тяхното застраховане от банковите институции.

Павел Георгиев, основател на Cyber Security Talks Bulgaria, сподели своите опасения, че целта на хакерите си остава да намерят пролуки в системата, включително и при новите услуги като незабавните плащания например. Превенцията и обучението остават най-добрите защити, добави и експертът на ГДБОП като целта си остава спасяването на парите от кражба. Според Лазаров българските компании трябва да са особено внимателни при работата в дигитална среда.

Изкуственият интелект може много да помогне на банките в защитата им от атаки. Вече работят различни системи за защита, които са в подкрепа и на потребителите на банкови услуги, коментира Анастасия Жданова, ръководител на практиката по изкуствен интелект в компанията Infopulse България. Именно RPA (robotic process automation) улеснява работата на служителите, може да черпи данни от техните служебни кореспонденции и да поставя информацията в съответните лотове. Технологиите имат и редица предизвикателства, които карат компаниите да тестват и анализират нови защити и продукти.

Може да спести 14 млрд. долара от оптимизация на сигналите за измами

В конференцията основен акцент беше и темата за прането на пари.

Глобалните разходи за AI ще достигнат 301 млрд. долара до 2026 г. като 42% от компаниите използват изкуствен интелект и 32% ще продължат да го усъвършенстват и за в бъдеще. А по отношение на прането на пари при наличие на данни може да намали със 70% фалшивите положителни сигнали за измами, каза Анестис Димопулос от консултантската компания Bakertilly, която също участва на конференцията. Изкуственият интелект би могъл да намали с 80% разследването на подозрителни сделки и да увеличи с 5% дела на разкритите подозрителни сделки. Глобално биха могли да се спестят около 14 млрд. долара от оптимизация на сигналите за измами, подчерта Анестис на седмото издание на конференцията DIGI PAY в Интер Експо Център, която се проведе на 8 октомври в София.

Европейските регулации изискват нови подходи в управлението на риска

С предстоящите европейски регулации банките и финтех компаниите трябва да положат още повече усилия за осигуряване на устойчивост и киберсигурност. Това бе акцентът в панел, воден от Калоян Иванов от ICT Media, по време на който бе обсъдено прилагането на Закона за цифровата оперативна устойчивост (DORA) и насоките на ЕС. Влязъл в сила по-рано тази година, DORA поставя изисквания за киберсигурност на финансови институции, ИТ компании и техните клиенти за повишаване на защитата срещу финансови и кибер заплахи.

Дигитализацията на пазара стимулира търсенето на AI услуги

Бурният растеж на незабавните плащания създава търсене за дигитализация на всички области на пазара. Очаква се стойността на онлайн плащанията да нараства с над 10% годишно през следващите години, докато броят на потребителите на онлайн банкиране ще достигне 3.6 милиарда души до 2026 г. Решенията с изкуствен интелект и машинно обучение ще играят все по-важна роля в борбата с измамите и анализа на големи обеми данни.

Финансовият сектор ще продължи да се дигитализира още повече, според експерти от McKinsey. Тяхната прогноза показва, че финансовите институции все повече ще използват автоматизирани решения както в комуникацията, така и в бизнес процесите. Очаква се все повече чатботове и виртуални асистенти да заменят хората при обработката на транзакции, а тези системи ще позволят обработка и мониторинг на сметки, транзакции и рискове в реално време.

Изкуственият интелект все повече се прилага в пазарния анализ, сегментирането на клиенти и киберсигурността, като осигурява по-гладка работа и повишена устойчивост на финансовите институции.