Държавата никога няма да бъде преди развитието на технологиите, но важното е да не пречи, това каза министърът на финансите Асен Василев при откриването на шестото издание на конференцията DIGI PAY 2023: https://digipay.bg/. Конференцията обедини държава и бизнес за по-сигурни и достъпни дигитални плащания и успя да събере повече от 300 професионалисти в сферата на финансите, финтех и сигурността. Плащанията на държавата могат да стават чрез отворено банкиране, стана ясно от думите на министъра. Това реално ще намали многократно картовите и банкови такси и ще стимулира българските доставчици на иновативни финтех услуги.
Да направим България истински SANDBOX за новите услуги не само по отношение на достъпност, но и откъм регулаторна рамка или всичко, което не е забранено да е позволено, каза той. С БНБ имаме по-различна философия, те са по-консервативни.
България има един ценен актив – системата БОРИКА
България има един ценен актив – системата БОРИКА, чрез който имаме евтин начин да се включим към сега съществуващите системи за разплащане и към цялата платежна инфраструктура на света, подчерта министърът. Според него този актив не е използван достатъчно за иновации.
Министър Василев посочи, че предстои дигиталните валути да бъдат напълно регулирани и от гледна точка на европейското законодателство и ние сме едни от първите, които регулират този сектор. Това ще даде юридическа яснота какво се случва с инвеститори, потребители и компании, които предлагат този вид услуги.
Дигитализацията при нас се случва „доброзорно“, но поставихме началото с електронните ваучери, подчерта министърът. Част от процеса на дигитализация е електронизацията на ваучерите за храна, която ще бъде 100 % от 1 юли 2024 г. В някои държави това е отнело десетина години, при нас в разговор с „БОРИКА“, операторите на ваучерите за храна, MASTERCARD, VISA и големите търговци видяхме, че може да тръгне пилотно за шест месеца и за 12 месеца да се реализира, даде пример финансовият министър. Според него отвореното банкиране е също такъв процес, който може да навлезе в страната, така че да има много по-бързо и директно разплащане, свързано със счетоводните услуги и да направим бърз преход, който да ни позволи да предлагаме много по-модерни платежни услуги на пазара. Нормално е регулаторът да е по-консервативен това е неговата роля, подчерта министърът.
Плащанията към държавата да стават на основата на отворено банкиране
Отворено банкиране също е процес, който може много ударно да навлезе в страната, да има по-бързо разплащане, свързано със счетоводните услуги и да ни позволи да предлагаме по-модерни услуги на пазара.
Целта е всички лицензирани финансови компании да имат директни сметки в БНБ и да могат да се включат в международните системи за разплащания без задължително да минават през търговски банки, което дава възможност за по-добър процес и по-добри услуги, каза Василев.
Плащанията през виртуални пос терминали са скочили с над 50%
Подуправителят на БНБ, управление Банково Петър Чобанов посочи, че в България има ¼ ръст в броя на безналичните плащания в страната спрямо през 2022 г. спрямо 2021 година, плащанията с карти са нараснали с 1/3 за същия период. Плащанията през виртуални пос терминали над 50%, в същото време електронното банкиране е нараснало с 40%, а мобилното банкиране е скочило с 30%. Това само показва в каква скорост се развиват иновациите и големите възможности за растеж. По важният според него въпрос е как се използват регулациите и да бъдат моделирани така, че да използват своя потенциал. Чобанов припомни, че отвореното банкиране се прилага у нас от 2018 г., когато се реализира първото плащане от тип сметка в сметка.
Регулациите и държавата по пътя към еврото и развитие на възможностите за иновации
С влизането в еврозоната ще трябва да хармонизираме системите така, че да използваме всички възможности за разплащания. Българската национална банка ще работи за въвеждане на инфраструктурата на еврозоната като сетълмент в реално време. През септември сe присъединихме към платформата за сетълмент на ценни книжа в евро, услугата от типа незабавни плащания в евро. По пътя към еврозоната страната също се подготвя с хармонизиране на платежните системи като се работи по няколко паралелни проекта. Това ще позволява по-лесно проследяване и на държавните пари и правителствения дълг, на всички входящи и изходящи парични потоци, каза Чобанов. В това число по въвеждане на системата БИСЕРА за незабавни преводи в евро и клиентските преводи в евро SEPA. Всичко това ще даде възможност и след 1 януари 2025 г. всички иновации и възможности да бъдат използвани успешно от финтех и финансовия сектор, подчерта Чобанов.
ЕК в търсене на равнопоставеност между финансови и нефинансови институции
Сигурността и предотвратяването на измамите при платежните услуги е много голям приоритет за Европейската комисия (ЕК) и той е определящ в започнатата от ЕК инициатива за промяна на законодателството в областта на платежните услуги, обяви Маркус Метшитцер от Генерална дирекция “Финансова стабилност, финансови услуги и капиталови пазари” към ЕК, който участва на живо в конференция DIGI PAY 2023. След продължил близо три години процес на задълбочена оценка и анализ за въздействието на втората Директива за платежните услуги (PSD 2), от ЕК започнаха през юни процес за изменение на регламента и надграждане на директивата с трета версия със свои предложения. Те целят намаляване на случаите на измама и злоупотреба с данни, по-широко проникване на отвореното банкиране, решаване на проблемите с прилагането на разпоредби поради липсата на достатъчно яснота.
Маркус Метшитцер съобщи, че от ЕК ще се стремят към подобряване на равнопоставеността между банковите и небанкови доставчици на платежни услуги. Промените предвиждат и по-активна роля на Европейския банков орган (EBA), който да има правото да се намесва по линия на продуктите и контрол над определени характеристики на платежните системи. Работи се и в посока на категоризиране на всички платежни услуги и засилване на наказанията и глобите.
Агенция за изпиране на пари ще контролира 40 финансови институции в Европа
ЕС обмисля създаване на наднационална Агенция за изпиране на пари, която ще наблюдава и контролира на първо време 40 финансови институции в Европа като все още се работи по нейното структуриране като един от най-големите въпроси ще бъде кой ще поеме нейното ръководство. Това каза евродепутатът от Обнови Европа и заместник-председател на икономическата комисия В ЕП Ева Мария Попчева, която се включи онлайн във форума DIGI PAY 2023. Ева Мария Попчева сподели повече и по друга важна тема за по-лесен достъп на малкия бизнес и стартиращите компании до капиталовите пазари. В ЕС се наблюдава фрагментиране на капиталовите пазари и за разлика от други големи икономики има 27 капиталови пазара, което затруднява достъпа на малките компании до инвестиции. В Европа, а и най-вече в България компаниите набират капитал чрез банкови заеми или предприятия. Само 4% от компаниите в Европа набират средства от капиталовите пазари, това създава по-голям потенциал, припомни статистика Попчева. От своя страна евродепутатът от ЕНП. Ева Майдел сподели, че евродепутатите работят усилено по регулацията на изкуствения интелект, който е бъдещето на технологиите. Регулациите не са свързани непременно със затрудняване работата на бизнеса, те са свързани със създаване на по-защитена среда. Ще продължим да работим за създаване на регулаторни пясъчници или т.н. SANDBOX във всички държави.
Всички тези теми бяха част от първи панел на конференцията „Отворено банкиране, предотвратяване на измами и пране на пари“.
България е регионален иновационен хъб на Балканите, подчерта и съоснователят на Българската финтех асоциация Светослав Димитров, който се включи в дискусията за развитието на финтех, отвореното банкиране и решенията за предотвратяване на измами. С навлизането на моментните разплащания, 80% от плащанията ще започнат да минават през схеми за незабавни плащания, много по-бързо може да се „избяга“ с парите, подчерта Горан Ангелов, основател и изпълнителен директор на IBS България. Заедно с все по-широкото използване на дигитални канали за разплащания, носи и нови рискове за потребителите, допълни Ангелов. Затова трябва да се инвестира повече в хора и технологии. Колкото и да ни радва развитието на изкуствения интелект, той работи добре там, където има добре развит естествен интелект, коментира Ангелов. Въвеждането на отвореното банкиране в PSD2 и споделянето на данни е една от най-добрите европейски регулации, които наблюдават няколко континента и доброволно започват да се прилагат и от другата страна на света в Австралия например, защото това е източник и на иновации, посочи още Ангелов.
Следващият панел беше насочен към иновациите в разплащанията. В 29 страни в Европа вече се предлагат незабавни плащания, посочи Даниел Алексиев, директор Финтех услуги, БОРИКА. Към август 2023 г. делът на незабавните плащания към всички плащания у нас е над 20% при средно 14% за Европа. Тръгнахме по-късно, но вече успяваме да достигнем много по-висок процент от средния за Европа. Банките започнаха да изпълняват Blink плащане не като опция, а по подразбиране мигновено, допълни Даниел Алексиев.
Бизнесът обсъди иновациите в сферата на разплащанията и решенията за сигурност
В следващия панел за предотвратяване на измами, БОРИКА представи напредъка по развитието на идеята за създаване на Anti-Fraud Център- Център за предотвратяване на измами, който всички банки да използват. Внедряването на новата система Safer Payments става чрез IBS България, посочи Владимир Василев, ръководител отдел “Защита от картови измами”, БОРИКА. Според данни на JUNIPER онлайн измамите за 2023 г. ще достигнат 28 млрд. долара, през 2028 г. ще достигнат 91 млрд. долара като за периода 2023-2028 г. се очаква да надминат 362 млрд. долара. Центърът за борба с измамите привлича интереса на всички банки, защото той ще централизира усилията на всички страни в този процес, но се очаква да бъде готов следващата година, защото това е много сериозно начинание, което изисква сериозно време и ресурс. В света на дигиталните измами измамниците са една крачка преди нас, защото има хора, които всеки ден ходят на работа, за да извършват измами и затова трябва да бъдем бизнес и потребители проактивни, подчерта Свилен Станчев, търговски директор на IBS България.
До две години въвеждаме цифров портфейл, който ще включва и възможността за разплащания
„До края на годината се очаква да бъде прието изменение на европейския регламент за електронна идентификация eIDAS, а до две години България следва да е транспонирала промените“, съобщи министърът на електронното управление Александър Йоловски по време на конференцията за сигурни и достъпни дигитални плащания DIGI PAY. Конференцията обедини държава и бизнес за по-сигурни и достъпни дигитални плащания и успя да събере повече от 300 професионалисти в сферата на финансите, финтех и сигурността.
Министър Йоловски уточни, че с това изменение на пазара в Европа се очаква да се появи единният цифров портфейл – своеобразно хранилище за данни и документи, включително електронна самоличност, електронна идентификация за разплащания, електронно свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, медицинска информация и други документи, които могат да бъдат поискани от гражданина, дори в друга страна членка на ЕС,
Електронната идентификация у нас е замислена още през 2016 година, през 2018 г. държавата обявява обществена поръчка, но процедурата е прекратена. В момента с избора на национална идентификационна система в лицето на Евростръст вече започваме да работим и по други направления, посочи министърът. Заедно с МВР работим по дигитална лична карта, с изменението на електронната идентификация даваме по-силен старт на появата на цифров портфейл, шофьорска книжка, здравна книжка, а това е бъдещето, именно в двугодишен срок да внедрим регламента за цифров портфейл. Въпросът е, че дигиталната лична карта идва не с българско законодателство, а с Европейска регулация
Въпросът е, че трябва да поддържаме остарели системи каквато е системата за гражданската регистрация от 1977 година, което затруднява трансформацията, докато държави като Естония започват отначало, подчерта министърът.
Министърът на електронното управление припомни някои данни от доклада на Европейската комисия за напредъка по цифровизацията като факта, че едва 31% от българите имат базови дигитални умения при средно ниво за ЕС от 54%. По отношение на дела на българите с повече от базови умения статистиката изглежда още по-стряскаща – 8% спрямо 24% на европейско ниво. Затова Александър Йоловски призова и бизнеса да работи заедно с държавата за повишаването на дигиталната грамотност на гражданите. „За да постигнем целите от „Цифровото десетилетие“, имаме нужда от интегриран подход“, каза министърът. По думите му държавата, бизнесът, гражданското общество, неправителствените организации следва да предприемат усилия за засилване на всички тези дигитални компетентности, които в настоящия момент липсват.
За да изпълним целите за дигитална грамотност до 2030 г. имаме още много работа, цифровият портфейл не е като да работим с YouTube, изисква се работа с данни, умения за работа с данни, умения как да се правят разплащания, обясни министърът.
Четири от десетте най-големи консуматора на данни към държавната администрация са финансови компании
Четири от десетте най-големи консуматора на данни към държавната администрация за последния месец са финансови компании – „Изипей“, „Банка ДСК“, „Уникредит Булбанк“ и „Айкард“. За последния месец те са осъществили около 2,5 млн. трансакции – към регистъра за документите за самоличност и търговския регистър. Това обяви министърът на електронното управление Александър Йоловски по време на закриващата дискусия на конференцията за сигурни и достъпни дигитални плащания DIGI PAY 2023, която се проведе в София. „Финансовият бизнес трябва да се възползва от факта, че достъпът до регистрите е отворен за всички. Така може да се прекъсне и порочната практика за искане и попълване на безброй документи, копия от лични карти и други“, допълни той.
И със сега наличния набор от електронни идентификатори гражданите и юридическите лица могат да използват все повече и повече услуги, които се предоставят по електронен път. През портала на Министерството на електронното управление могат да се ползват над 1100 услуги.
На конференцията организаторите представиха каузата в подкрепа на Центъра за безопасен интернет, единствената професионална организация, която защитава децата в Интернет и развива техните умения и устойчивост към онлайн рисковете. Центърът обучава родители и учители как да учат децата да разпознават рисковете и да се справят с тях. Единственият у нас Консултативен телефон за онлайн безопасност 124 123. С всяко дарение помагаме на Центъра да обучи още едно дете как да се пази в интернет.
Това може да се случи чрез плащане сметка към сметка на основата на отворено банкиране с платформата IrisPay, за да видим напрактика как отвореното банкиране се прилага у нас. Дарете с линк: https://paybyclick.irispay.bg/#/payment/link/588e5adb8a934edf80560d7286c725de.
Партньори на събитието са Асоциацията на сертифицираните експерти по разкриване на измами (ACFE Bulgaria), Българската финтех асоциация, Българската асоциация на софтуерните компании, , Българската E-commerce асоциация.
Интер Експо Център
София, бул. Цариградско шосе 147
