Настоящата година ще бъде динамична в цифровия сектор не само у нас, но и в ЕС, защото се очакват ключови промени. 2025 ще бъде година на ускорена дигитализация и засилени регулации в разплащателния сектор. Това обяви Горан Ангелов, създателят и изпълнителен директор на IBS Bulgaria специално за DIGI PAY. Очакваме финализиране на Регулацията и Директивата за платежните услуги (PSR1/PSD3), която ще постави нови изисквания към сигурността на плащанията и преминаване от отворено банкиране към отворени финанси. По думите му регламентът за цифровата идентификация (eIDAS 2.0) също ще играе ключова роля, улеснявайки достъпа до финансови услуги чрез сигурна електронна идентификация.

Освен това, очакваме нови регулации за криптоактиви и цифрови валути на централните банки (CBDC), които ще оформят бъдещето на платежните екосистеми. За бизнеса това означава повече изисквания за съответствие, но и нови възможности за иновации и конкуренция, обясни още Ангелов.

Според него България може да спечели от присъединяването си към еврозоната, най-малкото, защото ще се премахне валутния риск при плащанията в евро и ще се намалят разходите по транзакции за бизнеса и потребителите. Очакваме по-голяма интеграция със SEPA (Single Euro Payments Area) и SEPAinst, което ще ускори и улесни трансграничните преводи, категоричен е той.

Единният европейски пазар ще даде нови възможности за конкуренция и иновации сред банките и финтех компаниите, които ще предложат нови конкурентни предложения за клиенти, извършващи международни разплащания. „Дигиталните портфейли и новите технологии ще бъдат ключови за ускоряване на плащанията и намаляване на разходите“, смята още Ангелов.

Държавата трябва да инвестира в засилване на надзора и регулациите, като гарантира ефективен мониторинг на транзакциите и въвеждане на по-строги мерки за идентификация. Централизирани системи за проследяване на подозрителни транзакции и по-добра координация между банките, БНБ и регулаторните органи ще бъдат ключови, обясни Ангелов.

Обучението на потребителите и бизнеса също е важно – хората трябва да знаят как да разпознават измамни схеми. Освен това, внедряването на AI-базирани решения за разпознаване на аномалии в платежните системи ще помогне за намаляване на риска от финансови престъпления.

Киберопасностите нарастват

През тази година ще има нови предизвикателства и за киберсигурността. Рисковете ще идват най-вече от социалното инженерство, фалшиви финансови посредници и схеми за пране на пари чрез криптоактиви. С навлизането на нови технологии измамниците стават все по-креативни, използвайки deepfake инструменти, генерирани гласове на изкуствен интелект и усъвършенствани кибератаки. А всичко това ще е съчетано с подправени цифрови идентичности.

Превенцията и сигурността ще минават през по-строги правил от типа „опознай клиента си“ (Know Your Customer) и предотвратяване на прането на пари. Тук също ще е важна ролята на изкуствения интелект и то в създаване на поведенчески анализи в банкирането. Това отново ще е съчетано с по-бързото откриване и предотвратяване на заплахите, смята още Ангелов.

Изкуственият интелект вече се въвежда от банковите институции у нас и е най-видим в различните чат-ботове и в обажданията към финансовите структури. „AI има потенциала да направи разплащанията по-бързи, сигурни и достъпни, но не трябва да се възприема като панацея. Технологията може да намали разходите на банките и да ускори финансовите процеси“, смята още Горан Ангелов.

Границата е там, където AI започва да взема решения без човешки надзор. Банките и финтех компаниите трябва да комбинират автоматизацията с прозрачност и етични принципи, за да гарантират, че AI работи в полза на потребителите.

Голямо предизвикателство ще бъде сигурността на разплащанията в епохата на квантовите изчисления и нарастващите кибератаки, обясни още Ангелов. Индустрията ще трябва да инвестира в нови криптографски стандарти и в усъвършенствани методи за идентификация.

Освен това, интеграцията на нови регулации като MiCA (Markets in Crypto-Assets) и DORA (Digital Operational Resilience Act) изисква значителни ресурси. Тези промени обаче ще направят финансовата екосистема по-устойчива и ще отворят пътя за по-иновативни услуги, коментира основателят на IBS България.