Стратегията за платежните регулации е била много ясна и прозрачна от момента, в който започна да се развива на европейско ниво преди почти 10 години. Удобните и сигурни плащания се основават на два стълба - от една страна отворено банкиране, а от друга - незабавни плащания, включително трансгранични незабавни плащания. Както много други неща, които не са пряко продиктувани от пазара, това се случва с повече съпротива, защото мотивацията за прилагане на регулациите е донякъде изкуствена.

Темата коментира за блога на DIGI PAY Владислав Димитров, изпълнителен директор на Dais Software.

Идеята на европейските институции е да се даде възможност на повече компании да навлязат на пазар, доминиран от големите картови организации. Те са били практически олигопол в продължение на над 40 години, превръщайки се в многомилиардни компании, без които трудно можем да си представим ежедневието, когато става въпрос за плащания. Една от косвените цели на тези европейски директиви е да се разбие този олигопол и да се въведе паралелна инфраструктура, конкурентна по отношение на функционалността и удобството на картовите схеми, а защо не и по-добра.

Но въпреки идеята, темпото на въвеждане на тези регулации се случва бавно. PSD2 трябваше да бъде въведена до 2019 г., а този процес все още не е достигнал ниво на зрялост. Формално всички изисквания са изпълнени, но на практика мотивацията те да се превърнат в реални пазарни инструменти е изключително ниска.

Какво е необходимо

Трябва да има подходяща среда и ситуация - много малко неща в света се случват насила, особено когато не става въпрос за критични директиви за обществото. Не говорим тук за теми, които застрашават функционирането на обществото, като военни действия, климатични промени и подобни, или такива с някакъв направо революционен потенциал. Отвореното банкиране и незабавните плащания са възможност за местните играчи. Важно е играчите да са активни и да използват инфраструктурата на отвореното банкиране за разработване на интересни и използваеми услуги с добавена стойност. Регулацията води до т.нар. вградени финанси - т.е. възможността потребителите да използват платежни услуги прозрачно като неразделна част от ежедневните си дейности.

Пазарът е отворен за всички – иновативни играчи и финтех компании, както и за традиционните банки. Услугите могат да бъдат изключително разнообразни - от много базови - като плащане за паркиране или услуга на място, до пълно управление на фирмените средства. Преди време дадохме като пример, че в Китай, вместо шапка за събиране на пари, на улицата имат QR код, с който веднага можете да направите незабавно плащане. Това звучи много екзотично, но нищо не пречи да бъде реалност. Естествено, новите решения трябва да бъдат съобразени с местните специфики, финансовата култура е една в България, друга в Западна Европа, в Южна Азия или Африка.

Нашият принос към услугите с добавена стойност, базирани на отворено банкиране, е платформата InfoPay, която ще осигури оптимално управление на фирмените финанси, събирайки информация за запасите и транзакциите на компаниите и разработвайки допълнителни услуги като фактуриране, съгласуване на плащания, прогнозиране на паричните потоци и т.нар.

"Пазарът е узрял за незабавни плащания" - Владислав Димитров, изпълнителен директор на Dais Software

След малко труден старт, незабавните плащания в момента се движат много добре. Това е един от добрите примери, където самият банков сектор е подкрепил конкретната инициатива. Банките признаха тези плащания като добра услуга, която по никакъв начин не застрашава техния бизнес и финансови резултати.

Както при незабавните плащания, така и при отвореното банкиране, транзакциите са от сметка към сметка, а сметката се оперира от банката, и банката винаги ще бъде платена за този трансфер, независимо чрез кой играч се извършва плащането.

Какви услуги могат да се развият

Целта на новите играчи е да печелят от услугата с добавена стойност. Дори и да се появи много популярна иновативна услуга на пазара, тя трудно ще отнеме основния бизнес от банката. Банките имат два основни вида приходи - лихви и такси, предимно свързани със сметки и плащания. Те имат изключително силна позиция и мощни инструменти, с които да задържат клиентите чрез тях.

Въпреки навлизането на нови онлайн банки като Revolut, не познавам нито един човек или компания, които да управляват целия си бизнес и лични финанси чрез Revolut, трябва да има причина за това. Самите традиционни банки биха могли да спечелят много от развитието на такива услуги, като предлагат по-разнообразни и диверсифицирани платежни сценарии и услуги с добавена стойност, базирани на тях.

Развитието на незабавните плащания несъмнено ще доведе и до развитието на такива услуги. Например, някои плащания в брой ще бъдат превърнати в незабавни електронни плащания.

Да се надяваме, че развитието няма да бъде само еволюционно, а ще се появят и уникални услуги, които ще бъдат на правилното място в правилното време и рязко ще променят ситуацията.

Банките нямат мотивация активно да развиват нови услуги

По-скоро проблемът е, че традиционните банки нямат мотивация активно да развиват и приоритизират тази област, и засега задържат масата от клиенти. Както всеки бизнес, банките имат ограничен капацитет и ресурси - трябва да се намери причина услугите, свързани с отворено банкиране, незабавни плащания и развитие на плащанията да получат достатъчно висок приоритет в огромния списък с проекти и задачи на банката.

Накъде след незабавните плащания в България

Идват трансграничните плащания, за които регулаторната рамка е безусловна и има пътна карта със съответните срокове. В момента на пълна интеграция с европейската платежна инфраструктура, това ще се случи и в евро след формалното присъединяване.

С пълното ни отваряне към европейската платежна среда, отново не бих говорил за заплаха за местните играчи, а по-скоро за нови възможности. Зависи само от тях дали някой ще вземе техния пазарен дял.

На местния пазар местните финансови институции - банки или финтех компании - винаги ще имат предимство, освен ако не пропуснат възможността да се възползват от факта, че познават изключително добре местните особености и позволят на мултинационален играч да влезе в България и да завладее конкретен местен бизнес.

За да се реализира такава заплаха, трябва да влезе международна компания, която тепърва трябва да адаптира добре развитите си процеси към местните специфики, което не е много лесно. Напротив, по-вероятно е българските играчи да се възползват от по-лесния достъп до платежната инфраструктура и данни чрез отвореното банкиране.

Балансът между сигурност и удобство

Същността в индустрията е постигането на баланс между сигурност и удобство. Факт е, че през последните години се поставя голям акцент върху удобството. Но това не накланя везните. Колкото и удобни да са някои плащания, сигурността е критичен елемент на плащането - ако няма сигурност, услугата е компрометирана и обречена. Независимо дали говорим за незабавно плащане на място за 50-100 лева или огромен банков превод за милиони, сигурността е задължителна и се прилага в зависимост от риска и процеса зад самия превод.

Редица текущи регулации като DORA не са нови, можем да кажем, че те просто формализират и въвеждат изрично нови контроли върху определени процеси, повечето от които съществуват. Но все пак, времевият фактор е важен, защото всички регулации идват с някакви срокове, които често са трудни за постигане и допълнително забавят динамиката в развитието на банковите услуги.

Няма адекватна система за справяне с прането на пари

Разликата между темата за прането на пари и останалите, за които говорихме досега, е, че тя има много силен политически подтекст. Тук са замесени няколко фактора, които не са точно чисти финансови измами, а много често престъпления, свързани с организирана престъпна дейност, тероризъм, военни действия, присвояване в особено големи размери, корупция. Това са неща, които са политически чувствителни на глобално ниво, защото са пренаселеност, която подкопава основите на едно общество. В това отношение има много какво да се желае и темата е изключително сложна.

Формално погледнато, говорим за събиране и обработка на информация за такъв тип транзакции. Всеки банков клиент трябва да декларира произхода на парите, има лимит на суми, във всяка страна има регистър на транзакциите над определени суми, има проследяване на контрагентите. Друга е темата за анализа на тези данни, който изостава.

Необходима е цялостна банкова и междубанкова система, която адекватно да анализира всички тези данни и да идентифицира рискови транзакции и клиенти и последващи действия.

Това в никакъв случай не е по силите на една банка, банките са задължени да използват платформи за борба с прането на пари, но задачата е много по-голяма и засяга цялата финансова система, така че нямаме комфорта, че самият процес всъщност работи.

Без мащабни усилия от страна на всички играчи, както финансови институции, така и национални финансови институции, както и трансгранично сътрудничество с международни организации, ще бъде трудно да се постигне радикален напредък в това отношение, коментира в заключение изпълнителният директор на Dais software Владислав Димитров.