Плащания от сметка към сметка (А2А) за закупуване на стоки и услуги на POI и POS, при които вместо платежен инструмент като банкова карта се ползва QR код, приложение или NFC технология. Това е една от областите, в която се очакват най-много иновации след влизането в сила на новата директива на ЕС за платежните услуги, известна като PSD3, и другите промени в европейското законодателство, касаещи електронните пари и плащания. Такава прогноза направи в навечерието на конференцията DIGI PAY в Интер Eкспо Център на 8 октомври директорът в главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и капиталови пазари към ЕК Ерик Дюкуломбие.

По думите му в момента такива технически решения съществуват в някои държави-членки, но те все още не са трансгранични. Освен новата директива обаче вече се работи по QR стандарт на ЕС за извършване на плащания, а „прилагането на регламента за незабавните плащания е още един стимул за разработване на такива общоевропейски решения за плащане А2А“, каза той пред блога на DIGI PAY.

Новите предизвикателства и новото законодателство

В последните години ЕК работи активно по пакет от законодателни промени, свързани с безкешовите плащания, които целят да усъвършенстват нормативната база спрямо новите предизвикателства, но и да създадат възможности в много посоки. Една от големите промени на законодателно ниво е новата директива за платежни услуги, известна като PSD3, която трябва да замени настоящата регулация PSD2, както и комбинирането на регулациите за платежните институции и институциите за електронни пари в PSD3/PSR.

По думите му правната рамка, която в момента е приложима към институции за електронни и платежните институции в директивата за електронни пари и доскорошната директива PSD2, е „достатъчно последователна“. Изискванията за лицензиране и някои други ключови понятия, управляващи бизнеса с електронни пари, като например издаване на електронни пари, разпространение на електронни пари и обратно изкупуване са доста различни в сравнение с услугите, предоставяни от платежните институции.

Така се е стигнало до ситуация надзорните органи да изпитват практически трудности при ясното разграничаване на двата режима и при разграничаването на продуктите и услугите за електронни пари от платежните услуги, предлагани от платежни институции. Затова се предлага сливане на двата режима, което ще гарантира по-висока степен на хармонизация, опростяване и последователно прилагане на правните изисквания.

“Същевременно ще се предостави и възможностт за директен достъп на платежните институции до платежни схеми, което се очаква да засили конкуренцията”

Тази реформа вече беше въведена чрез регламента за незабавните плащания в очаквания на двете нови директиви PSR и PSD3 като крайният срок за влизането й в сила е април 2025 г. „Проблемът беше, че директивата за окончателност на сетълмента, както съществуваше, възпрепятства достъпа на платежни институции (PI) и дружества за електронни пари (EMI) до платежните инфраструктури, които са били определени съгласно тази директива, като не ги споменава като възможни участници. Това ги принуждава да разчитат още повече на търговските банки и ги прави зависими, а банките са основните им конкуренти.

„Премахването на тази бариера, с подходящите предпазни мерки, за да се гарантира, че PI и EMI могат да спазват правилата на въпросните платежни системи, ще им позволи да предлагат платежни услуги на по-ниска цена и с по-голяма надеждност, което ще насърчи конкуренцията”,смята Дюколомбие.

И правилата за сигурността

Другата съществена промяна е свързана със сигурността при плащанията. Така наред с другите мерки за борба с измамите с плащания, предложението за PSR включва и редица разяснения, свързани с прилагането на разпоредбите в областта. Сред тях е създаването на ново право на възстановяване на средства за потребителите, които са били манипулирани да разрешат платежна транзакция от измамник, представящ се за служител на доставчика на платежни услуги (PSP) на потребителя („измама с представяне под самоличност“). Но при определени условия например известие от засегнатия потребител до доставчика и полицията, липса на „груба небрежност“, тоест случаите да са еднократни, както и изискване за сътрудничество за доставчиците на електронни комуникационни услуги.

Правилата ще разширят и услугата за проверка на IBAN/име за всички редовни кредитни преводи и незабавни плащания (вече приети в Регламента за незабавни плащания) към валути на ЕС извън евро. Ще им възможност за за доставчиците на услуги да споделят на доброволна основа IBAN на предполагаема измамна платежна транзакция въз основа на договорености за споделяне и предпазни мерки. Такива случаи са например при оценка на въздействието върху защитата на данните и консултация. Ще има възможност доставчиците на услуги да споделят доброволно IBAN на предполагаема измамна платежна транзакция въз основа на договорености за споделяне и предпазни мерки. Доставчиците на услуги ще са задължени да „образоват“ своите клиенти и служители относно рисковете от измами.

Незабавни плащания в България след конверсията на еврото

Регламентът за незабавни плащания (IPR) не урежда незабавни кредитни преводи, изпълнявани от PSPs в валути, различни от еврото. (Забележка: той урежда незабавни кредитни преводи в евро, които се изпращат от или получават на сметки, деноминирани в валути, различни от еврото).

Това е така, защото регулацията на ниво ЕС трябва да спазва принципа на субсидиарност, който оправдава намеса на ниво ЕС в ситуации, в които държавите-членки, действащи самостоятелно, не могат да постигнат резултати, които са толкова ефективни.

Схемата SCT Inst е схема за незабавни кредитни преводи в евро. Тя беше стартирана от EPC през 2017 г. За да постигне тази паневропейска мрежа своя пълен икономически потенциал (тъй като плащанията са мрежова индустрия), действията, които бяха необходими за ефективно справяне с определени идентифицирани препятствия, можеха да бъдат най-добре предприети на ниво ЕС. Същото не се отнася за незабавни кредитни преводи в национални валути, различни от еврото, тъй като такива плащания се изпълняват само на национално ниво в съответните държави-членки.

IPR все още насърчава държавите-членки, чиято валута не е еврото, да прилагат правила за вътрешни незабавни кредитни преводи, изпълнявани в тяхната собствена национална валута, които са еквивалентни на правилата, установени в IPR. Също така е важно да се отбележи, че изискванията, включени в Директивата за платежни услуги (в момента под ревизия), се прилагат за национални незабавни кредитни преводи в валута, различна от еврото.

Таксите при разплащанията

Предложението за регулация по отношение на разплащанията разширява частичната забрана за допълнителни такси от получателите до всички кредитни преводи и директни дебити във всички валути (не само евро). PSD2 вече забранява допълнителни такси за много операции, а именно плащания с кредитни и дебитни карти и SEPA кредитни преводи и директни дебити в евро. Съществува възможност държавите-членки да наложат по-широка забрана за допълнителни такси на национално ниво и повече от половината държави-членки са използвали тази възможност. Забраната за допълнителни такси вече се прилага за 95% от плащанията в ЕС.

• Регулацията за разплащанията (PSR) не променя съществуващите разпоредби на PSD2, свързани с оповестяването на таксите, които се считат за ефективни.
• И сега доставчиците на услуги са задължени да предоставят всички такси, дължими от доставчика на услуги и разбивка на тези такси.

Всички промени в тази информация трябва да бъдат предложени от доставчика на платежна услуга не по-късно от 2 месеца преди предложената дата за прилагане. A ползвателят на услугата (PSU) е всеки човек или бизнес всякакви средства за разплащания да вижда, изпраща и получава пари. Ако отхвърли тези промени има право да прекрати рамковия договор безплатно и по всяко време до датата, на която промените биха били в сила.

От отвореното банкиране до отворените финанси

Financial Data Access регулацията (FIDA) не е напълно различен подход спрямо директивата за плащанията (PSD2) – това са допълващи се рамки. И двете въвеждат правно задължение за финансовите оператори да споделят данни. И двете ограничават достъпа до данни при определени условия. И двете се стремят да подобрят контрола на клиентите чрез въвеждане удобни табла за управление. Но разликите между двете са неизбежни. Видовете разглеждани данни са различни, защото засягат и други части на финансовия сектор. PSD е съществуваща правна рамка. Отвореното финансиране е нова рамка, в която може да вземем научените уроци и да я изградим по различен начин. Регулацията трябва да влезе в сила в страните 24 месеца след влизането в сила и от страните зависи дали тази амбиция ще бъде спазена. Създава се схема за разумно обезщетение и компенсация при ползването на данни .

Оценката на PSD2 показа, че много притежатели на данни смятат, че инвестициите за изграждане на инфраструктура без компенсация са непропорционални. Консултацията за FIDA показа, че както притежателите на данни, така и потребителите на данни са готови да платят разумна компенсация, ако това означава достъп до по-висококачествени данни. 75% от респондентите се съгласиха, че притежателите на данни трябва да имат право на компенсация. Скоростта не е най-важното – целта е да се изгради стабилна отворена финансова рамка, която се основава на качеството на данните.

Новата директива за плащания PSD3 ще остане базирана на сегашния модел. Причината е, че разходите за промяна на съществуващата система, включително преминаване към базиран на договор модел, биха били значителни. Обосновката за компенсация е по-малко силна, тъй като инвестициите вече са направени и интерфейсите вече са налице.

Източник на изображението: PixaBay